Историята на Свети Франциск от Асизи (Saint Francis of Assisi) е вдъхновила поколения писатели. Той е смятан за един от първите автори, пишещи на италиански, благодарение на своето произведение "Песен на творенията". Сред поетите, които се докосват до света на Свети Франциск, е Анджоло Силвио Новаро (Angiolo Silvio Novaro), който го споменава в някои от своите стихотворения. След като разгледахме неговата лирика "Свети Франциск и съществата", време е да се запознаем с ново стихотворение, посветено на историята за вълка от Губио.

В творбата "Свети Франциск и вълкът" се разказва за един ден, когато около Губио е живял изключително свиреп вълк, който тероризирал жителите на града. Вълкът е описан с остри зъби, по-остри от тези на мастифи, и е убивал хора и деца. Жителите на Губио, уплашени, оставали затворени в малките си стени, страхувайки се да излязат навън. Свети Франциск, чувайки за вълка и за ужасите, причинени от него, решава да излезе, въпреки сълзите на жените.

Той среща вълка в гората и с приятелски тон му казва, че знае за злодеянията му, но също така предлага решение. Свети Франциск обещава на вълка храна, стига той да се ангажира да спре насилието и да не причинява повече вреда. Вълкът, смирено, приема предложението, а Свети Франциск се връща в Губио с него. Жителите на града празнуват, когато вълкът, след обещанието си, остава да живее мирно сред тях.

Поетичният текст е богат на риторични фигури и рими. Вълкът е представен с почти човешки характеристики, а страхът е олицетворен като нещо, което задържа хората в домовете им. Диалогът между Свети Франциск и вълка е централната част на произведението, където светецът се обръща към вълка с обич, а вълкът отговаря с действия, които наподобяват човешки жестове. Темата за радостта, също олицетворена, показва колективната щастие на жителите.

Анализът на поемата разкрива, че тя е празник на трансформацията и силата на състраданието. Започва с описание на заплаха, която принуждава общността да се изолира. Пристигането на Свети Франциск, който не реагира с насилие, а с мир и решителност, подготвя терена за диалог между него и вълка. Техният разговор е символ на разбирателство и доверие. Заключението на историята показва интеграцията на вълка в общността, където страхът отстъпва място на радостта и приемането.